Конкурсът Евровизия 2023  се състоя в британския град Ливърпул, но трябваше

Конкурсът  " Евровизия 2023 "   се състоя в английския град Ливърпул, само че трябваше да е в Украйна поради огромния победител предходната година, който беше украинската група " Оркестър Калуш ". Заради войната в Украйна обаче това се оказа изцяло невероятно.

Англия се прояви като съпричастна с Украйна и пое семейството на състезанието от нейно име. Но в действителност двете страни бяха като съдомакини. Това се видя в цветовете на логото на " Евровизия ", в които тези на украинското знаме бяха смесени с тези на английското. Това се видя и във видеата при представянето на песните. Обичайно в тях са фрагменти от страна хазаин или пък фрагменти от страната на изпълнителя. Сега имаше фрагменти и от Украйна, и от Англия, и от страната на изпълнителя. Те бяха съчетани тематично, да вземем за пример фрагменти на централен площад в Киев, отговаряха на подобен в Ливърпул или в страната на изпълнителя. Същото беше в действие и за фрагменти на растителен лабиринт, на статуя-символ, на водопад, на река, на мост, на катедрален храм, на библиотека, на телевизионна кула и други

Дамско наличие

В състезанието участваха доста по-малко дами спрямо мъжете. Със солови дамски осъществявания се показаха Норвегия (Александра, която е на половина италианка), Португалия (МимиКат, чието същинско име е Мариза Мена), Израел (Ноа Кирел), Швеция (Лорийн, чието същинско име е Лорийн Зайнеб Нора Талхауи и която е от марокано-берберски произход), Франция (Ла Зара, чието същинско име е Фатима Захра Хафди, която е  родена в Канада от мароканско родословие, само че живее и твори във Франция), Испания (Бланка Палома), Англия (Мае Мюлер), Армения (Брюнет, чието същинско Елен Йеремян), Естония (Алика), Исландия (Диля), Грузия (Иру, чието същинско име е  Ирина Хечанови), Полша (Бланка, чието цялостно име е Бланка Стайков и която е от на половина българка) и Литва (Моника Линките)

От тях доста съдбовно наличие на сцената имаха впечатляващо красивите представителки на Норвегия, Израел, Полша, Англия, Армения. Но до момента в който изпълнителката на Израел беше заложила на деятелен танцувален жанр, тази на Норвегия  - на електроденса, а тези на Полша и Англия на латиноденса, то изпълнителката на Армения бе предпочела ария в стила на Ариана Гранде.

Проникновено лъчение струеше от  изпълненията на представителките на Швеция, където гласът на победителката Лорийн „ правеше песента ”, а музиката оставаше несъмнено на вторичен проект. Проникновени бяха и осъществяванията на Франция, където типичният шансон бе съчетано с съвременен денс темп, на Испания със модерна трактовка на фламенкото, на Португалия с динамична съвременна версия на обичаен португалски напев, на Грузия с денсориент и електропоп претекстове, съчетани с типично дамско евровизионно звучене и на Литва, съчетаваща литовски фолклор и госпъл. Изпълнителките на Исландия и Естония бяха заложили надлежно на индипоп прерастващ в попденс и на балада, съчетаваща стиловете на Алиша Кийс и Нора Джоунс.

Сред соловите дамски осъществявания на полуфинала отпадна само Грузия за шок на почитателите на грузинската изпълнителка.

С напълно женски групи или дуети се показаха единствено две страни – Чехия и Австрия. Първата бе заложила на група от шест млади дами, обединени в плана „ Весна ”. Сред тях бе и българката Танита Янкова. Останалите девойки в групата бяха от Чехия, Словакия и Русия. Ето за какво в парчето на бандата, наречено „ My sister’s crown ”, звучаха четири езика –чешки, британски и украински паралелно с цялостен куплет на български, изпят от сънародничката ни и гласящ: „ Дай ръка, не се опасявай, с другите сестри поплувай, в морето ни няма място за тези омрази.  Пази, Пази, не тъгувай. Хоп троп момите не са нон стоп разполагаем. Ти просто, че сме сестри до дъно, знай ”. Изпълнението на шестчлената дамска група беше хем красиво, хем мощно, хем енергизиращо, хем актуалната трактовка на славянския фолклор, хем химн на феминизма, напоен с магията на самодивите. Песента бе замислена и като отдаване на респект на женствеността и славянската митология, само че също и като зов против войната.

Австрия се показа със симпатичния дует Тея и Салена, които извършиха иронично, денс и заразяващо с ритъма си парче, наречено „ Who the hell is Edgar? ”. В него изпълнителките пееха, че  в тялото им се е вселил Едгар Алан По, само че парчето беше и рецензия против музикалната промишленост и към момента продължаващата доминация на мъжете в нея.

Женско наличие имаше и в дуета на Нидерландия, формиран от Мия Николай, чието същинско име и Михая Николай, и  от Дион Купър, чието същинско име е Дион Куипър. Двамата реализатори се откроиха с доста мощните и истински по звучене гласове на фона на хубава музика и отпадането им на полуфинала възмути техните фенове.

Дама имаше и в петчленната група „ Вояджър ” от град Пърт, експерти в погресивния рок, показали Австралия с парчето „ Promise ”, в което имаше хем препратки към стила на „ Тото ”, хем към стила на „ Монескин ”.

Четири дами имаше в осъществяването на Албания, показано от групата „ Албина и семейство Келменди ”, включваща общо шест реализатори. Групата се заформя към певицата Албина Келменди, която е от косово-албански генезис, и де факто е формирана от членове на нейното семейство. Те се показаха с парчето „ Duje ”, което в превод значи „ Обичай това ”.

Изцяло мъжко наличие

Всичко останало на " Евровизия " тази година беше мъже, било то солови реализатори, дуети или групи.

На солото заложиха Сърбия (Люк Блек, чието същинско име е Лука Иванович), Швейцария (Ремо Форер), Молдова (Паша Перфени), Финландия (Кария, чието същинско име е Йере Пойхонен), Италия (Марко Менгони, спечелил тазгодишното издание на фестивала в Сан Ремо), Дания (Рейли, чието същинско име е Рани Петерсен), Румъния (Теодор Андреи), Белгия (Гюстаф), Кипър (Андрю Ламбру), Гърция (Виктор Верникос),

Типични евровизионни песни показаха Гърция и Кипър. Апокалиптично проникновено звучене пристигна от Италия.  Дания и Белгия бяха с денс ритми, типични за стила на Майкъл Джексън и денса от 80-те и 90-те години на предишния век. Румъния беше с лирично-гневна ария с нюанси на ар енд би. Швейцария беше със затрогваща намерено антивоенна балада. Сърбия беше със мистериозен електроденс. А  Молдова с динамично парче с шамански и индиански претекстове. Изпълнителят на Финландия, който е рапър, беше с леко кичозна визия, а песента му " Cha, Cha, Cha " започваше с изнервящо електроденс претекстове, прерастващи обаче в енергизиращо танцувално парче, заразило публиката с многообразието си от ритми – латино, рок, поп, рап. Според анализатори в случай че същото това парче беше издържано в чист рок или в чист латиноденс, то даже би било феноменално и би било огромният победител на състезанието.

От независимо представилите се реализатори на полуфналите отпаднаха Гърция и Румъния

Малта, Ирландия, Хърватия, Азербайджан, Германия, Украйна, Литва, Словения и Сан Марино бяха с напълно с мъжки сформира. От тях Украйна и Азербайджан бяха показани от дуети, надлежно   електропоп дуото „ Творчи ”, формирано от украинеца Андрий Хуцуляк и от нигериеца Джимо Август Кехинде и въплъщаващо многообразието на Украйна, и от дуото „ Турал Туран Х ”, формирано от азербайджанските близнаци Турал и Туран Багманови, показали умиротворено парче в жанр „ Бийтълс ”.

Малта се показа с тричленна мъжка тайфа, наречена „ Дъ Бъскер ” и изпяла ритмично парче от 80-те и 90-те години на предишния век, в което доминираше саксофон, напомнящ на Кенди Долфър. Сан Марино беше показана от четиричленната италианска рок тайфа „ Пикед Джак ”, изпяла ритмично парче, напомнящо по едно и също време на стиловете на „ Монескин ” и на „ Аеросмит ”. Четиричленка извади и Ирландия под формата на групата „ Уайлд Ют ”, която подсещаше доста на стила на „ Ю Ту ”. Четиричленна беше и литовската групата „ Съдън лайтс ” със мощно английско индипоп звучене.

Германия, Словения и Хърватия бяха заложили на групи от по петима мъже. Германците от „ Лорд Ъф Дъ Лост ” пяха с безапелационен готикрок темп, словенците от „ Джокер Аут ” не изневериха на инди стила си, само че с препратки и към попденса от 90-те години на предишния век, а хърватите от  „ Лет Три ” изглеждаха като майтапчийска нова трактовка на „ Куин ”, само че и баяха като ирония на Хитлер със мощно антивоенно обръщение.

От мъжките групи и дуети на полуфиналите отпаднаха Малта, Сан Марино, Ирландия, Азербайджан, Латвия макар че първите три бяха доста добре посрещнати от публиката в залата.

Песни с послания

Парчета с открити или скрити антивоенни послания, или възприети като такива, показаха Швейцария, Хърватия, Украйна, Чехия, Сърбия и Германия.

За носталгията по фамилната обич пя Албания За значимостта да се изградят мостове сред хората пя Естония За любовта отвън рамките на половете пя Белгия Феминистки послания насочиха Чехия, Австрия, Франция, Швеция и Норвегия За многообразието в музиката пяха Финландия и Австрия За многообразието в обществото пя Израел За силата на любовта, способна да преодолее и непреодолимото, пяха Швеция и Италия

Завръщане към традициите

Модерна трактовка на фолклорни претекстове, било то национални, било то районни, било то от разнообразни елементи на света, представляваха осъществяванията на Чехия, Португалия, Испания, Молдова, Литва и Албания.

Обединени посредством превода

Любопитното е, че на уеб страницата на тазгодишното издание на " Евровизия " текстовете на всички песни се превеждаха на разнородни езици. На първо място излизаше езикът на осъществяване на песента, само че към него се добавяха още минимум 10 езика за превод, измежду които даже на моменти имаше и латински.

Източник: Габриела Големанска/БТА, Eurovision Song Contest